Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/ ниви и лозя в землището на село Колю Мариново, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Информация за село Колю Мариново, община Братя Даскалови:

Село Кольо Мариново бивше Радомир и Калачево се намира в най-южната част на Източна Средна гора /Сърнена гора/ на разстояние 28 км северозападно от Чирпан. То е едно от най-отдалечените села на Старозагорска област. Граничи със селата Брезово, Зелениково, Чехларе от Пловдивска област.

Разположено е на два доста стръмни хълма от двете страни на малка безименна река, която не пресъхва през лятото и разделя селото на две почти равни части. Северният и източният хълмове са скалисти от чер пясъчник и кварц, а западният се състои от дребен пясък примесен с глина.

На последния хълм се намират входовете на златодобивна мина, експлоатирана в далечно минало.Разработвана е от тракийско рударско племе наречено Беси. От изследванията на специалисти германци и англичани-инженери се предполага, че при повторна експлоатация на мината могат да се добият няколко тона речно злато. Преди 70-80 години входа на галерията са биле открити и иманярите са промивали речно злато. Местните хора с гаванки и корита са промивали пясъка от реката и това е било поминък на някои от тях.

Селото е възникнало преди 400 години по времето на турско робство. Първите заселници са били българи, патриоти подгонени от тур ската власт и намерили убежище тук в гъстите гори. Занимавали се предимно със скотовъдство. Наред с това са сеели ечемик, просо, овес и пшеница. Започнало засаждане и на розата, която отлично вирее по тези места. Варенето на розовия цвят ставало в гюлпени.

Селото е заселено от източно православни християни, чисти българи, които са започнали ритуални богослужения още през 1850 година. Първоначално е построен параклис в двора на днешната местна църква. Първият свещеник и учител е живял в двора на сегашната църква и е бил дядо Димитър. През 1870 година е построена църквата и тя става много важна за живота и духовността на селяните. Започва се организирано черкуване в селото на Богородица, Гергьовден, Великден, Димитровден и др.

Още през 1830 год. Поп Димитър основава килийно училище, в което са учили само момчета през зимата, когато няма полска работа. После училището придобива светски характер, преместено е в частна къща. През 1930 година е построено съществуващото училище, в което са учили около 150-200 деца. Преди около 30 години поради демографския срив училището е закрито - няма деца. Днес сградата, символ на всички живи и грамотни хора, стои величествено, но се руши.

Тъй като селото е оградено отвсякъде с борови гори, то може да бъде преустроено в рехабилитационен център или старчески дом. Климатът на селото е здрав, теренът е хълмист, примесен с малка част с равнина.

Интерес представляват местностите в селото. В местността Радомира още има следи от старо селище, намират се римски монети,изкопани са големи пръстени кюпове и др. Навсякъде се срещат останки от късни римски керамични произведения. Следи от жилища има и по северната страна на могилата Каменица, която се намира северно от местността Радомира и отстои на три км. източно от селото. Целият връх на Каменица е заобиколен със стена, а отгоре и около центъра има втора защитна стена. Могилата е представлявала крепост,вероятно на неголям римски град който по предания е съществувал в местността Радомира и е носел името Радомир. Изкопавани са пръстени кюпове с вместимост по 400-500 кг., намирани са железни стрели и монети от римско време. Установено е, че те са от времето на Филип Македонски. Следи от стари постройки личат и в местността Излата.

В близост до тази местност се намира Генчова Могила. При разкопките и са намерени човешки кости и монети от римско време.

Местността Каладжалари носи името на турско село, съществувало преди Освобождението. И сега още се намират следи от стари постройки, турски пари, керемиди и др. На запад местността Каладжалари граничи с река Сиджак бунар. Тя извира от подножието на могилата Сакар тепе. Там и сега личат следи от стара водна мелница.

Местността Карагьоз дере се намира между Каладжалари и Нисов тепе. През нея минава река, която извира под сенчестите дървета и не пресъхва през цялата година, водата е добра за пиене.

Важен търговски и военен път от калдъръм е минавал в миналото през землището на Колачево. По предание този път е свързвал София с Бургас и го наричали шопски път. Друг важен път за Колачево в миналото е бил Гюрешкия път.Той е свързвал селото с Голям дол/Дерлии/,където имало сезонно пазарище.

В землището на селото има няколко стари чешми в местностите: Корубата, Радомира, Чешмите, Гуджов гроб, Велева чешма и др.

През годините на фашизма селото дава 37 човека партизани и с това се нарежда на едно от най-борческите села в Старозагорска област.

Днес в селото няма земеделска кооперация. 7-8000 дка земя пустее. Проблемите са в липсата на млади хора в трудоспособна възраст и най-вече разпокъсаността на земята и липсата на комасация. Селото очаква своите арендатори. Има проблеми с автомобилния транспорт и връзката с град Чирпан. Въпреки всички проблеми масово се изкупуват къщи и то предимно от Пловдив-лекари, които предпочитат спокойствието и чистия въздух.

Постепенно селото се превръща от земеделско във вилна зона. Няма съмнение, че макар и с по-малобройно население, селото ще съществува. Празникът на селото е първата събота на месец септември.

Източник: Община Братя Даскалови

Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/ ниви и лозя в землището на село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Информация за село Гранит, община Братя Даскалови:

Село Гранит, община Братя Даскалови е разположено в Тракийската низина. Релефът е почти равнинен с изключение на местността Гериша на изток и на местността Чирпан бунар на запад, които са хълмисти.

Площта на населеното място е 2267 дка, а на земеделската земя около 30000 дка.

На изток от селото се намира гората Меше кория, а на запад - Килника. През селото минава река Гюл дере, на която има построени пет моста. На около един километър на запад от селото тече река Татар кория. Някои от местностите в землището са : Гериша, Герените, Дъбака, Адата, Саръчалия, Текен дере, Куйрукчийка, Бозалъка, Асмаджата, Барабан поляна и други. В землището на с. Гранит има четири язовира - Гранит, Казлъка, Чирпан бунар, Котарак чешма. Землището на селото граничи със селата - Братя Даскалови, Горно Белево, Оризово, Опълненец от Старозагорска област и селата Болярино и Тюркмен от Пловдивска област.

Следи от стари селища се забелязват в местността Ортлука и местността Клистърла. Има останки от керамика. Около селото има 14 надгробни могили, които са показатели, че в тракийско време е имало селища. На североизток на около 2-3 км има останки от стар римски път а на юг - широк път /около 30 м/, тъй наречения Друма, който води към Цариград. Преди освобождението от турско робство селото е било населено с 60 турски къщи и се именувало Кьоселий. Има предание, че селото носи името на турски феодал - Кьосе Али. В селото е имало малко българи от с. Розовец, които били ратаи на богатите турци. По време на Освободителната война цялото турско население е избягало и оставило недвижимите си имоти. Село Розовец /тогава Рахманлий/ било опожарено от отстъпващите турци. Бившите ратаи и други семейства от с. Розовец около 40-50 първи идват и се заселват в Кьоселий. Съгласно мирния договор турските чорбаджии се завръщат да продадат недвижимите си имоти. Тук те заварват настанилите се българи, които вероятно са се държали с турците, като победители. Това е озлобило турците - чорбаджии, които отказват да продават ниви на заварените българи с изключение на дядо Пенко и Стоян Савов. Другите български семейства били изгонени от бившите турски жилища. Гордите и свободолюбиви средногорски българи се заселили на запад от селото. Отначало са живеели в колиби а после се обособяват, като ново село носещо името на прославения руски генерал Скобелев. От селата Рупките, Изворово, Средно градище, Голям дол, Братя Даскалови и др. идват българи, които купуват ниви от турските чорбаджии Салима, Адема с черната брада и се заселват в с.Кьоселий. Така едно до друго непосредствено след Освобождението започват да съществуват две български села Кьоселий /по-късно с. Голобрадово/ и Скобелево.

През месец март 1945 година с Указ на Президиума на Народното събрание е обявено сливането на двете села в едно село, носещо партизанското име на Жельо Калчев /Гранит/ - командир на партизанска чета от Първа средногорска бригада Хр. Ботев, убит в Отечествената война на 17.10.1945 година на връх Стражин. Преди 09.09.1944 година у нас съществува частна собственост. В село Гранит тогава има 550 домакинства, които обработват земята си разпокъсана на отделни парцели със синури. На 11.03.1945 година се създава стопански отдел към кредитната кооперация за кооперативно обработване на земята със 135 члена. На 29.07.1945 година се провежда учредително събрание на ТКЗС, което в края на 1951 година се масовизира напълно. Землището на с. Гранит се превръща в големи кооперативни блокове, които се обработват механизирано. Селото се електрифицира през 1946 година. На 31.12.1946 година светва за пръв път електрическа лампа. В момента в селото има 10 трафопоста. Водоснабдяването се извършва през периода от 1970 -1975 година. В селото няма канализация и се използват септични ями. В по-голяма част от къщите има прекарани телефонни постове и кабелна телевизия. На 1200 метра северно от селото минава газопровод и нефтопровод Бургас - София.

По големи природни бедствия :

1/ Голяма суша през 1924 година.

2/ Земетресение през 1928 година.

З/ Измръзване на посевите през 1929 година.

4/ Наводнение от реките Гюл дере и Татар кория

В село Гранит расте най-старото широколистно дърво не само в Бьлгария, но и в Европа. През 1982 година по научен път се установи възрастта на Стария дъб - 1637 години. Височината на дървото е 23.40 м. Обиколката на стъблото - 7.45 м. Хоризонтална проекция на короната - 1017 кв.м. За защитен обект Вековно дърво е обявен със заповед N- 2276 от 05.12.1967 година на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388.

В с. Гранит има две църкви. Църквата Св. Димитър се намира в близост до Вековния дъб, а църквата Св. Богородица - в западната част на селото.

В село Гранит са родени и израснали трима художници - Петко Танев, Тошо Цанев и покойния Наньо Нанев.

Селото се гордее с поета Николай Стайков и поетесата Ели Видева.

ЧИТАЛИЩЕТО в бившето село Голобрадово е основано на 21.02.1926 го­дина с 35 члена а за с.Скобелево точна дата и година не е известна. Новият читалищен дом е започнат да се строи през 1956 година и е завършен 1962 година. Първите библиотекари в са в с. Голобрадово - Атанас Нанчев и в с. Скобелево - Кръстьо Филчев. Построената читалищна сграда с киносалон и библиотека - читалня спомага за водене на огромна просветна и културна дейност. Създават се и действат много години театрална група, хор, танцов състав и др.

УЧЕБНО ДЕЛО В БИВШЕТО СЕЛО ГОЛОБРАДОВО Първото училище в с. Голобрадово се помещавало в турско здание, което се намирало в сегашния двор на Манчо Балев. На същото място са били общината и църквата. Всички деца са учили в една стая с един учител. Първият местен учител е бил Гено Мандиков. Към 1890 година се построява ново училище с две учебни стаи на. мястото на бившия СОНС. Обучението се води от двама учители. След 20 години в 1910 година това училище е недостатъчно да побере децата и се построява ново просторно и светло училище с четири класни стаи в които обучението се води от четирима учители. Това училище е носело името В.Левски и просъществува, като начално, до 1951 година, когато се слива с прогимназията НОУ П.К.Яворов, а в неговата сграда се настанява детската градина.

РАЗВИТИЕ НА УЧЕБНОТО ДЕЛО В СЕЛО СКОБЕЛЕВО Първото училище е било в къщата на Стоян Муев. Обучението се води от един учител. През 1883 година в Скобелево се построява ново училище с две класни стаи и му дават името Кирил и Методий. По-късно в тази сграда се помещава здравната служба. Първият местен учител е бил Михаил Стоянов Попов. През 1951 година всички класове се преместват в НОУ П.К.Яворов.

РАЗВИТИЕ НА ПРОГИМНАЗИАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ През 1919 година се открива пети клас в с. Голобрадово, където ходят ученици от Скобелево. Пръв учител е бил Ангел Хубенов от гр. Чирпан. През следващите две години се открива шести и седми клас. Поради неправилно разбиране на някои ръководители в с. Голобрадово се отказва издръжката на прогимназията и я закриват. В с. Скобелево построяват малко училище с три класни стаи /сега магазин/. През 1922 година, прогимназията се премества в Скобелево. Тук тя просъществува до 1929 година, след което се премества в новопостроената прогимназия П.К.Яворов, в която учат децата на селата Скобелево, Голобрадово и Тюркмен. През 1950 година прогимназията става основно училище от първи до седми клас, а през 1960 година е открит осми клас.

Гранитовци са участвували във всички войни, които е водела нашата страна. В Отечествената война са участвали 135 гранитовци, които са изпълнили достойно дълга си към отечеството, завръщайки се като победители, окичени с ордени и медали. Не се завърнаха - Жельо Калчев /Гранит/, Стойчо Кирев /Звезделин/, Иван Желев Иванов /Хаджиев/, Слави Пасков Славов, Иван Тодоров Славов, Йовчо Димитров, Марин Раднев, Ангел Димитров, Петко Гинчев Савов.

В партизанското движение 1941-1944 година вземат участие и Гранитовци като партизани и ятаци. Партизаните Тотю Танев /Степан/ и Недко Николов /Орлов/ са убити на 20.01.1944 год. на връх Дерменка, своя млад живот като партизани дадоха Стоян Вълчев /Странджата/ и Стоян Вълчев /Кръстьо/. Пребит в полицейския участък в Чирпан по-късно почива Жельо Христов Манев - политзатворник.

РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА През 1946 година е разкрита лятна детска градина, а такава с постоянен характер е открита през 1947 година. Първата детска учителка е Мария Маркова Маринова. До 1953 година детската градина е полудневна, а от януари 1953 година става целодневна детска градина Н.Й.Вапцаров. От 1973 година тя се помещава в нова двуетажна сграда на центъра на селото.

Празникът на селото е на Димитровден.

Източник:Община Братя Даскалови

Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/  ниви и лозя в землището на  село Горно белево, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Информация за село Горно Белево:

Най-близките до с.Горно Белево села са: Братя Даскалови на север, Средно Градище на изток, Гранит на запад, Партизанин и Черна Гора на юг. В миналото селото е наричано Алабашево и Горно Бялово.

Климатът е преходно континентален. Край селото минава река, която извира от Средна Гора и се влива в река Марица.

В землището на селото има два извора "Халка Бунар" и "Казлъка". Изворът "Халка Бунар" е голям, с кръгла форма и с диаметър 10-12 м. През 1964 г. е завършено каптирането му, с неговата вода се водоснабдяват селата: Черна Гора, Оризово, Опълченец и Партизанин. Водата на извора "Казлъка" е с по-ма­лък дебит и основно се е използвала за напояване.

От основаването до 1900 г. селото се е наричало Алабашево, след 1906 г. - Горно Белево.

Землището е с площ от около 15385 дка., от които мери и па­сища - 1575 дка. и обработваема земя около 13000 дка. Основният поминък на населението е земеделие. Има прекрасни условия за развитие на лозарството, технически и зърнени култури. През последните няколко години са засадиха около 2000 дка. нови лозя. Селото е разположено на леко хълмист терен на площ 857 дка.

В кметството има 240 къщи и около 270 жители. Около 95% от къщите са масивно изграде­ни от тухли и камък. В селото има културен дом, детска градина, търговски сгради, здравна служ­ба, добре поддържана църква, построена през 1928 г.

Празникът на селото е първата събота на септември.

Забележителности: Тракийско селище при Халка Бунар

Купуваме земеделска земя /поземлени имоти/ ниви и лозя в землището на село Верен, община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Информация за село Верен, община Братя Даскалови:

В миналото селото носи името Съдъклий. На 22 км. северно от град Чирпан, 40 км. западно от град Стара Загора и 47 км. североизточно от град Пловдив.

В землището на селото има останки от няколко антични селища.

Празникът на селото е на 26 октомври.

Източник:Община Братя Даскалови

Йовита НИС - купува земеделска земя в землището на село Яздач, община Чирпан, област Стара Загора.

За контакти:

Офис Стара Загора: бул. М.М.Кусев 2, до входа за ОСЗ

Татяна Добрева  ---   Мтел 0889254752, Виваком  0876487474 и 042605591

Офис Нова Загора: ул. Пето Енев 50 /бившата община/, ет. 2, до ОСЗ

Йовка Йоргова --- Мтел 0888291185